Генералният мениджър на хотела e личност, олицетворяваща в себе си понятието „Лидер” във всичките му аспекти. С поведението си той увлича всички да работят усърдно за интересите на фирмата.
Неговата представителна фигура е в състояние само с появата си да респектира и успокои недоволен гост, да поеме обещание или категорично да отхвърли необоснован иск – без да бъде груб в изказа си. Авторитетът му тушира конфликта още в зародиш.
Неговият поглед за развитието на бизнеса винаги е напред във времето – той умее да предвижда неблагоприятни ситуации и винаги има скрито „Асо” в джоба си. Силният характер му помага в трудни моменти, когато трябва да се вземат адекватни, понякога тежки решения, но той е назначен на тази позиция именно защото би се справил по-добре от всеки друг. В крайна сметка вземайки окончателно решение, с цялото си поведение той показва, че то е единствено вярното.
Генералният мениджър избира и назначава екипа си. Това е негова отговорност и сила. Важно е да се отбележи, че той не бива да сравнява своите технически и специфични умения с тези на своите подчинени. Техните умения следва да превъзхождат неговите и да бъдат впрегнати за изпълнението на конкретно поставени цели. В противен случай – това не биха били правилните хора. За всяка позиция трябва да се търсят не най-добрите, а правилните хора.
Генералният мениджър не може без своята „дясна ръка” – шефовете на отдели(HOD). Те са ключовите хора, които със своята професионална компетентност свеждат административните решения на оперативно ниво. От тях зависи изпълнението на поетия ангажимент към гостите на хотела да бъде изпълнен на 100%. Те са негови съветници, на тях той делегира отговорности, но в крайна сметка главната отговорност е именно на неговите плещи.
Воденето на политиката на отворени врати помага за по-широк поглед върху работната атмосфера в хотела. Чрез преки срещи със служители на всички нива, управителят научава различни гледни точки, които понякога умишлено могат да бъдат премълчавани или скривани от шефа на съответния отдел. Това разбира се не означава перманентно пренебрегване на йерархията на водене на комуникация и незачитане на авторитета на под-управителите.
Управителят трябва да бъде добър балансьор. От една страна той е подложен на постоянният натиск от страна на собствениците, които искат все по-големи и бързи печалби, от другата страна са служителите, които се стараят да получат за себе си по добри условия на труд и заплащане. Добрият мениджър не бива да бъде сляп и глух за проблемите на работниците, но в същото това време трябва да има ясна концепция докъде може да се разпростре. За да постигне успех той трябва да напипа баланса между функцията си на ръководител и лидер. Това рядко се случва интуитивно. За да успее, трябва дълго и упорито да работи, да вникне в същността на управленската функция и да осъзнае правата и отговорностите, които му дава тя.
Генералният мениджър не приема нещата лично – оставката му винаги лежи неподписана на бюрото му, но воден от своята амбиция да направи този хотел по-добър, подтикван от своя професионализъм той не мисли за нея...просто за такива удоволствия никога не му остава свободно време...