Открийте своето "Аз"

Превод: Тодор Тодоров

Потиснато или въображаемо, хаотично или хармонично - всеки един от нас носи в себе си своето собствено "Аз”, но не всеки умее да го разпознае така лесно.

Ние можем да бъдем тихи и спокойни, когато сме у дома и необуздано весели когато сме на обществено място, учтиви в отношенията с началниците си, и в същото време несправедливи към колегите си, придридчиви в магазина и щедри към партньорите си.

През повечето време всички тези аспекти на нашето "Аз" съществуват съвместно, без вътрешни конфликти и поради тази причина доста често ние разбираме от другите колко много различни маски носим.

„ Не мога да те позная” – кой от нас не е чувал тези думи, с които хората около нас изразяват изненадата си от нашето поведение в конкретна ситуация.

Нашето собствено „Аз” всъщност е стиковката ни с външния свят, която ни помага да се адаптираме към хора и обстоятелства. Но как да направим това без да загубим своята идентичност, без да губим себе си? Нима само водени от емоциите си ще можем да осъзнаем своето моментно състояние? Според американската психотерапевтка Джоан Търнър "Ако човек се чувства несигурен, неуверен, когато говори или върши нещо, той изневерява на себе си. Човек, който е наясно с себе си, е спокоен, с ясно мислене, чувство за увереност и сигурност ".
Според психотерапевта Кристоф Андре, при цялото многообразие от настроения, можем да обособим четири основни типа"Аз". Погледнете внимателно : в един от тях можете да разпознаете себе си.

„Потиснато "Аз"

Веднъж с колеги решихме да играем на една игра:Всеки трябва да каже истината. Един от тях каза, че съм ужасен лицемер и никога не съм искрен. Думите му ме шокираха, защото смятах себе си за честен и открит човек. – споделя 34 годишният Валери Томпсън.

Според Кристоф Андре, депресираното, "Аз" е най- често срещаният тип. То е подслон за тези, които избягват конфликтни ситуации. Тези хора никога не се чувстват сигурни. Те живеят в непрекъснат страх породен от от техните чувства (включително агресивни).
Те потискат вътрешния си глас, когато той е готов да каже "не". Това са хора израснали в семейство, където родителите не разбират нуждите на детето. Ако такъв човек иска да покаже характер, несъгласие, той като отново преживява страха от детството си. Ето защо те често се отказва от собствените си желания, чувства и стремежи.

Въображаемото „Аз”

Горко на онзи, който се осмели да се противопостави на такъв човек: той не понася, когато някой защитава позицията си. Тези хора са арогантни на работното място, у дома деспотични и авторитарни с децата, но поставени в други обстоятелства са по тихи от тревата.

Те силно пъчат гърди, но дълбоко в себе си са изключително уязвими. Тяхното деспотично въображаемо "Аз" прикрива техният страх, да влязат в открит сблъсък или двубой. Макар и балансирани, тези хора са в един момент стават ядосани, груби, мнителни.

Какво се случи с 42 -годишният Майкъл - човек изключително спокоен - когато разбра, че жена му ще го напусне. Той не се опита да поговори с нея, за да разбере причините за подобно решение. Той посочи вратата, въпреки, че вътрешно в себе си таеше ужасен страх от това, че ще остане сам.

"Най-вероятно , такъв човек е израснал в авторитарно семейство - казва Валентина Шопилова - и може да придобие само два типа поведение: да потиска другите или да се подчинява. Той се срамува от своето слабо „Аз” и се старае да го прикрие зад каменното си лице.

Въображаемото „Аз” възниква, когато имате нужда, да се предпазите от нещо или някого, от други хора, от свои собствени силни емоции - твърди Людмила Трубишина. Присъщо е за повечето тийнейджъри: те не са в състояние все още да владеят себе си, но отстояват собствените си граници и отхвърлят категорично всякакви компромиси. Но когато човек съзрява, той намира своето място в света и знае кога да каже ясно "не" или "да"

Фалшивото "Аз"

Когато 30 -годишната Лора се влюбва за пореден път, тя се променя до неузнаваемост. "Ти не си на себе си ! "- казват и нейните приятелки. Лора е убедена, че никой няма да я хареса, когато се държи естествено и в стремежа си да бъде атрактивна, тя заема чужда идентичност, чрез която, да предизвика интерес към себе си. Тя живее фокусирайки се върху лицето, под чието влияние е в момента. Тя иска да бъде като „щастливците”, които знаят как да бъдат щастливи и да се радват на живота!

Такова отношение към себе си се проявява при деца, чиито родители идеализират успехите и постиженията на другите. Детето в семейството изпитва хронична тревожност, страхува се, че няма да оправдае очакванията на родителите и те няма да го обичат. Такива хора са толкова несигурни в себе си, че престават да доверят своите желания, мечти и смятат своите желания и чувства за маловажни. Когато конфликтът между фалшивото " аз " и истинските желания и чувства стане твърде силен, човек се чувства тъга, раздразнение, гняв, дори може да се разболее, да не говорим за цялото психическо страдание (Валентина Шипилова).

Трябва да бъдете в състояние да направите разграничение между собствената си същност и въображаем идеал. И не забравяйте, че само развитието на истинска ви същност, печели уважението на другите хора.

Хармонично "Аз"

Това е зряло и завършено „Аз”, когато ние чувстваме дълбока връзка със себе си и сме наясно за себе си като индивиди, в състояние сме да се сравним с други хора и се приемаме такива каквито сме и най-важното - можем да променим нещо в себе си. Ние постоянно се променяме и нашето собствено „Аз” не е това което сме станали, а това към което се стремим.

Подобна зрелост ни дава усещане за вътрешна хармония и ни позволява да разнообразяваме различни типове маски на вътрешното ни „Аз”. Ние съзнателно се държим по различен начин в зависимост от събеседника и ситуацията, но като цяло съзнаваме какво мислим, говорим и правим. В действията си и в постъпките си ние оставаме в дълбоката връзка с хармоничното си „Аз” и не нарушаваме неговите основни ценности. Разбирайки собствените си потребности, ние сме в състояние да разберем, какви са нуждите на другите и да им бъдем полезни. Постигаме баланс между своето самочувствие и уважението към другите.